IX–XIV век
През IX век, докато по-голямата част от Европа все още се бори с неграмотността, България създава нещо безпрецедентно — собствена азбука, собствена литература и книжовни школи, които ще осветят цяла епоха. Това не е просто културен разцвет, а цивилизационен скок.
След покръстването на България през 864 г., княз Борис I разбира, че истинската сила на една християнска държава не идва само от вярата, а от просветата. Византия и Рим се борят за влияние, но България избира трети път — да създаде собствена духовна култура на разбираем за народа език.
През 886 г., когато учениците на Кирил и Методий са изгонени от Великоморавия, Борис ги приема в България. Това решение променя всичко. Климент Охридски, Наум, Константин Преславски и други основават литературни школи в Охрид и Преслав, които стават духовни центрове на славянството.
По време на управлението на цар Симеон I Велики (893–927), българската книжовност достига своя връх. Преслав се превръща в „Втори Константинопол" — град на библиотеки, скриптории и образовани хора. Създават се стотици оригинални и преводни творби, които после ще се разпространят из цял славянски свят.
Създаването и усъвършенстването на българската азбука, която днес използват над 250 милиона души.
Охридската и Преславската книжовни школи стават центрове на славянската просвета.
Превеждат се византийски творби и се създават оригинални български литературни произведения.
Българските книги достигат до Русия, Сърбия и цяла Източна Европа.
Просветител • † 916 г.
Усъвършенства кирилицата и основава Охридската книжовна школа. Учител на хиляди ученици.
Просветител • † 910 г.
Съосновател на Охридската школа. Проповядва и преподава на старобългарски език.
Книжовник • IX–X век
Виден представител на Преславската школа. Автор на проповеди и учителни слова.
Писател • X век
Автор на „Шестоднев" — енциклопедично съчинение за природата и Божието творение.
Книжовник • IX–X век
Автор на трактата „За буквите", защита на славянската писменост.
Владетел • 864–927 г.
Покровител на книжовността. Превръща Преслав в културен център на славянството.
Княз Борис I приема християнството. Началото на духовната трансформация.
Климент, Наум и останалите ученици на Кирил и Методий пристигат в България и започват просветителска дейност.
Цар Симеон обявява старобългарския за официален църковен и книжовен език вместо гръцкия.
През управлението на Симеон I, Преславската школа достига своя разцвет. Създават се стотици книги.
Българските книги и азбука достигат до Киевска Рус, Сърбия и други славянски земи.
Българската книжовна школа от IX–X век оставя трайна следа в историята на цялото славянство. Кирилицата, усъвършенствана в България, днес е официална азбука в десетки страни и се използва от стотици милиони хора.
Литературните произведения, създадени в Преслав и Охрид, се превръщат в основа на църковнославянския език — книжовен език на Източна Европа за векове напред. Българските книги достигат до Киев, Новгород, Белград, влияят върху формирането на руската, сръбската и македонската култура.
Това, което започва като духовна мисия на няколко монаси, се превръща в цивилизационен подарък за цял континент. България става светилник на просветата — доказателство, че културата е по-силна от меча и по-трайна от всяка империя.
„Защото едни народи с царе и князе, а без книги са унищожени, а други с книги, но без царе са възславени."— Черноризец Храбър, „За буквите"